III А възрастова група "Червена шапчица"

      Имало едно време… с тези думи започват повечето български народни приказки.  Те като че ли имат магическа сила – след тяхното произнасяне стихват викове и спор, и всички се пренасяме във вълшебният свят на приказките – свят в който всичко е възможно и доброто винаги побеждава. Може би затова преди двадесетина години г-жа Стела Атанасова, г-жа Елена Стефанова и леля Цонка предложили името на групата да бъде „Червената шапчица“, а сегашният екип Христина Минева – главен учител, Галина Иванова – старши учител и Стела Патлеева – помощник-възпитател и децата, които обгрижваме вече втори випуск продължаваме гордо да го носим. Мелодичната песен:

Червена шапчица, Червена                         Червена шапчица ми казват,

от приказка добра родена,                         Червена шапчица, червена,

със малка кошничка в ръката,                   и моята приказка разказват,

така ме знаят днес децата!                      навред по цялата Вселена!

децата бързо заучават, с удоволствие пеят и можем да кажем, че вече е като химн на групата.

 А децата?... най-често се представят така:

Ние сме слънчеви деца,                               Тази слънчева дружина

носим радост, красота.                             си има прекрасна градина,

Щастие в погледа ни грее,                        която “Снежанка” се нарича,

весел смях от нас се лее.                           и всеки много я обича.

                                            Умни, шумни,

                                            палави, игриви…

                                            това сме ние –

                                           децата от група “Червената шапчица”.

    Децата в група „Червената шапчица“обикновено са с усмивки и грейнали очи, в които освен дяволити пламъчета за белички, има обич, доверие, готовност да помогнат на другия. Ние възрастните се опитваме да им създаваме положителни емоции за да са весели, щастливи и доволни знаейки, че не е важно колко бързо вървят, по-важно е да не спират, да не се отказват лесно. Стремим се да им изградим невидими крила, които ще ги водят по пътя на успех!